Белинташ

• Населено място
  Асеновград
• GPS кординати
  N 41° 50' 49.63'' E 24° 58' 0.4''

• E-mail
• Работно време
• Почивни дни

Белинташ (Беланташ, среща се и като Белънташ, а като малко по-остаряла форма и „Бели таши“) е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект, датиращ от енеолита, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 m, с надморска височина 1225 m. Намира се на 30 km югоизточно от гр. Асеновград. Това е второто най-голямо скално-изсечено светилище в България (след Перперек), разположено на площ от ок. 5 декара, върху издължена (в посока север-юг) скална плоскост, със среден наклон на изток от около 18°.

Представлява платовидно скално образувание с дължина 750 м, ширина от 30 до 50 м и височина приблизително 35 м. Изградена е от вулканогено-седиментни скали (вулкански туфи). Името на мястото означава бял камък. В резултат от специфичното изветряне на скалата са образувани живописни форми.

Счита се, че върху нея е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий – бога на тракийското племе беси. В горната част на скалния масив има издълбани два кладенеца и множество каналчета към тях, които са пълни с вода, като това не са единствените следи от древно тракийско светилище. Белинташ е един от многото мегалитни тракийски паметници в Родопите. 

Скалният комплекс е и място за гнездене на алпийски бързолет (Apus melba), червенокръста лястовица (Hirundo daurica) и черношипа ветрушка (Falco tinnunculus).

Природната забележителност се стопанисва и охранява от община Асеновград и Държавно горско стопанство – Асеновград, под контрола на РИОСВ – Пловдив.